第五課 Пети урок Просто сегашно време на глаголите. Изрази за

第五課
Пети урок
Просто сегашно време на глаголите. Изрази за време.
¾ 33.
Глаголите в японския език се състоят от основа, която обичайно се изписва с
йероглиф + срички на хирагана и граматично окончание с хирагана, което ги модифицира
по време, наклонение и положителна/отрицателна форма. Граматичните окончания
съдържат една от гласните あ、い、う、え、お, които вече изучихме в системата на
хирагана. На тази система се базират и спреженията на глаголите – база あ、база い、база
う、база え и база お.
Инфинитивната форма на глаголите винаги съдържа граматично окончание
завършващо на う, или сричка на う: く、ぐ、す、つ、ぬ、ぶ、む、る: 言う(いう)
казвам、聞く(きく) слушам、泳ぐ(およぐ) плувам, 出す(だす) изваждам, 立つ(たつ)
стоя, 死ぬ(しぬ) умирам, 遊ぶ(あそぶ) играя, 読む(よむ) чета, 切る(きる) режа. В тази
форма глаголите се поместват в речниците на японския език. Това е и формата на
глаголите в неофициален, фамилиарен стил в сегашно просто време. Тази форма за
чужденците обикновено е неприемлива, поради което се налага да се изучи учтивата
форма на сегашно просто време и тя да се използва, докато не сме сигурни, че
инфинитивната форма се приема от японските ни събеседници!
Според структурата на корена делим глаголите на три основни групи правилни
глаголи и една група от неправилни глаголи, при които всички или някои граматични
форми се отклоняват от общото правило.
Тези групи са:
I. Глаголи, чиято основа се състои от няколко срички с последна гласна い +
окончание за инфинитив る：見る – みる – виждам, гледам.
II. Глаголи, чиято основа се състои от няколко срички с последна гласна え +
окончание за инфинитив る：食べる – たべる- ям.
III. Глаголи, чиято основа се състои от няколко срички с окончание за инфинитив
く、す、つ、ぬ、ふ、ぶ、む: 言う ( いう) казвам、書く ( かく) пиша、出す( だす)
изваждам、立つ(たつ) стоя、死ぬ(しぬ) умирам、遊ぶ(あそぶ) играя、住む(すむ) живея.
IV. Неправилни глаголи, чието спрежение се отклонява от описаните по-долу
правила. но които същевременно са и най-често употребяваните глаголи, поради което
тяхното заучаване се подпомага от честата им употреба: する – правя (отговаря на
английския глагол to do), 来る(くる) – идвам.
Глаголите в японския език се спрягат само по време, наклонение и
положителна/отрицателна форма. Липсват спрежения за лице и число. Сегашно просто
време с различните групи глаголи се образува по различен начин, но има една и съща
форма за всяко лице и число.
Същото време, съчетано с изрази за бъдеще време има смисъл и на бъдеще време,
т.е. глаголите в японския език нямат отделна форма за бъдеще време, то се подразбира от
формата за сегашно просто, стига в изречението да има изрази за бъдеще време.
52
¾ 34.
Глаголите от I. и II. група формират сегашно просто време като окончанието за
инфинитив る отпада и се замества с ます за положителна форма и ません за отрицателна
форма на глагола.
見る → 見ません не гледам
見る → 見ます гледам
映画(えいが) を見(み)ます。 Гледам кино.
テレビ
見ません。
Не гледам телевизия.
¾ 35. Глаголите, изразяващи целенасочено действие върху предмет се наричат
транзитивни глаголи, т.е. те винаги предполагат допълнение в изречението – предметът,
върху който е насочено действието. Този предмет или допълнението в изречението се
маркират с частицата を, буква от хирагана и катакана, с която не се изписва никаква друга
дума в японския език и служи само за тази цел. Нейното въвеждане се налага, за да се
избегне смесване с буквата お, което би довело до недоразумения в текста. Катакана
формата на を - ヲ- е въведена единствено и само, защото бланките на телеграмите в
японските пощи се изписват само на катакана, но с отпадането на телеграмите ще отпадне
и необходимостта от нейното използване.
Забележете обърнатия словоред в простото разказно изречение. За разлика от
повечето европейски езици, при които допълнението следва глагола, в аглутиниращите
езици редът е обърнат: „Кино を гледам”, вместо „Гледам кино”.
すし
うどん
やきそば
パン
を
食べます。
食べません。
Ям суши.
Ям удон (японска юфка с подправки)
Ям якисоба (омлет със зеленчуци).
Не ям хляб.
¾ 36.
Глаголите от III. група, чиито инфинитив завършва с окончание сричка на う,
променят сричката от う в сричка на い：
言う
聞く
泳ぐ
出す
立つ
死ぬ
遊ぶ
住む
切る
(いう) казвам
(きく) слушам
(およぐ) плувам
(だす) изваждам
(たつ) стоя
(しぬ) умирам
(あそぶ) играя
(すむ) живея
(きる) режа
→言
→聞
→泳
→出
→ 立
→死
→遊
→住
→切
います (いいます)
きます (ききます)
ぎます (およぎます)
します (だします)
ちます (たちます)
にます (しにます)
びます (あそびます)
みます (すみます)
ります (きります)
Така тези глаголи преминават от база う – инфинитив, в база い – сегашно просто
време.
53
Примери:
田中さんは何を言いますか。
何も言いません。
Г-н Танака какво казва?
Нищо не казва.
音楽(おんがく)を聞きます。
ラジオを聞きます。
Слушам музика. (букв. Музика слушам.)
Слушам радио.
海で泳ぎます。(うみでおよぎます)。
Плувам в морето.
かばんから本を出します。
大学の前に立ちます。
大抵この駅には誰も立ちません。
Изваждам книга от чантата. (から – от)
Стоя пред университета.
Обикновено на тази спирка никой не стои.
子供(こども)たちは公園で遊びます。
Децата играят в парка.
パンを切ります。
Режа хляб.
В горните изречения се запознахме с още два следлога – で – в, за обозначаване на
мястото на действието и から – от. Когато отбелязваме статичното присъствие или
наличие на живо същество или предмет някъде, след думата за място използваме に:
大学にいます。В университета съм.
Когато на дадено място извършваме нещо, местоположението се обозначава със
следлога で: 大学で映画を見ます。В университета гледам филм.
Следлогът から се използва както за пространство, така и за време. На から
отговаря まで – до. : 大学から銀行まで
- от университета до банката.
¾ 37. Глаголи и следлози за движение.
Сегашното просто време на глагола 行く(いく) - „отивам, вървя” – се формира
според правилото за III. група глаголи –行く(いく) - 行きます. Глаголът „идвам” 来る е
неправилен (IV. група) и формата му за сегашно просто време и 来ます – きます, т.е.
основата на глагола от く в инфинитив се променя в き в сегашно просто време.
大学へ行きます。
Отивам в университета.
東京へ行きません。
Не ходя в Токио.
銀行へ来ます(きます)。
Идвам в банката.
銀行へ来ません(きません)。 Не идвам в банката.
Посоката на движение към някакъв обект се изразява със следлога へ, който вместо
„хе” се произнася само „е”!
どこへ行きますか。
Къде отиваш? どこへ – букв. „накъде?”
どこへも行きません。
Никъде не отивам.
54
Забележете, че въпросителното наречие どこ – къде – при запитване за направление
също получава следлога へ. Съчетанието どこ+へ+も= どこへも означава „на никъде” по
повод на движение.
По същия начин どこ и も, но този път със следлога за местонахождение に се
образуват същите въпросителни и отрицателни наречия:
田中さんはどこにいますか。
Г-н Танака къде се намира.
どこにもいません。
Няма го никъде.
РЕЧНИК
いう
きく
およぐ
だす
たつ
しぬ
すむ
あそぶ
よむ
きる
みる
たべる
する
くる, きます
いく、行きます
えいが
テレビ
すし
うどん
やきそば
パン
おんがく
ラジオ
うみ
で
から
まで
こども
こどもたち
こうえん
べんきょうします
言う
聞く
泳ぐ
出す
立つ
死ぬ
住む
遊ぶ
読む
切る
見る
食べる
来る、来ます
行く
映画
音楽
海
子供
子供たち
公園
勉強する
казвам
слушам
плувам
изваждам
стоя
умирам
живея, обитавам
играя
чета
режа
виждам, гледам
ям
правя, върша (англ. to do)
идвам
отивам
кино, филм
телевизия
суши
удон (японска юфка с подправки)
якисоба (омлет със зеленчуци)
хляб
музика
радио
море
в, във (място на извършване на действие)
от (за място и време)
до (за място и време)
дете
деца
парк
уча
55
¾ 38. Колко е часът?
今何時ですか。(いまなんじですか。) – Букв. „Сега колко часа е?”
１時（一時です）です。（いちじ）
－Един часът е.
1 時、一時
2 時、二時
3 時、三時
4 時、四時
5 時、五時
いちじ
にじ
さんじ
よじ
ごじ
1 часа
2 часа
3 часа
4 часа
5 часа
6 時、六時
7 時、七時
8 時、八時
9 時、九時
10 時、十時
ろくじ
しちじ
はちじ
くじ
じゅうじ
6 часа
7 часа
8 часа
9 часа
10 часа
11 時（十一時です）です。じゅういちじです。- 11. часа е.
12 時（十二時です）です。じゅうにじです。 - 12. часа е.
1 時 1 分です。- Един часът и една минута е.
1 分、一分
2 分、二分
3 分、三分
4 分、四分
5 分、五分
いっぷん
にふん
さんぷん
よんふん
ごふん
1 минута
2 минути
3 минути
4 минути
5 минути
6 分、六分
7 分、七分
8 分、八分
9 分、九分
１０分、十分
ろっぷん
ななふん
はっぷん
きゅうふん
じゅっぷん
6 минути
7 минути
8 минути
9 минути
10 минути
今 1 時１５分です。いまいちじじゅうごふんです。 (Сега е) 1 ч. и 15 минути.
今１時２０分です。いまいちじにじゅっぷんです。 (Сега е) 1 ч. и 20 минути.
今１時３０分です。いまいちじさんじゅっぷんです。(Сега е) 1 ч. и 30 минути.
今１時半です。
いまいちじはんです。
(Сега е) 1 ч. и половина.
¾ 39.
Каква дата сме днес?
Обърнете специално внимание на датите от 1. до 10. число, както и на 14, 20 и
24 число на месеца!
1 日、一日
2 日、二日
3 日、三日
4 日、四日
5 日、五日
6 日、六日
7 日、七日
8 日、八日
9 日、九日
10 日、十日
56
ついたち
ふつか
みっか
よっか
いつか
むいか
なのか
ようか
ここのか
とおか
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11 日、十一日
12 日、十二日
13 日、十三日
14 日、十四日
15 日。十五日
。。。
20 日、二十日
21 日、二十一日
。。。
24 日、二十四日
じゅういちにち
じゅうににち
じゅうさんにち
じゅうよっか
じゅうごにち
11．
12．
13．
14．
15．
はつか
にじゅういちにち
20．
21．
にじゅうよっか
24．
¾ 40. Какъв ден е днес?
今日は何日ですか。きょうはなんにちですか。– Днес каква дата е?
今日は何の日ですか。きょうはなんのひですか－ Днес какъв ден е ? (на културата, на
спорта, и т.н.)
今日は何曜日ですか。きょうはなんようびですか。- Днес какъв ден от седмицата е?
今日は日曜日です。きょうはにちようびです。
- Днес е неделя.
月曜日
火曜日
水曜日
木曜日
金曜日
土曜日
日曜日
げつようび
かようび
すいようび
もくようび
きんようび
どようび
にちようび
понеделник
вторник
сряда
четвъртък
петък
събота
неделя
¾ 41. Имената на месеците:
一月
二月
三月
四月
五月
六月
いちがつ
にがつ
さんがつ
しがつ
ごがつ
ろくがつ
януари
февруари
март
април
май
юни
七月
八月
九月
十月
十一月
十二月
しちがつ
はちがつ
くがつ
じゅうがつ
じゅういちがつ
じゅうにがつ
юли
август
септември
октомври
ноември
декември
今日は三月三十一日、金曜日です。= 今日は３月３１日、金曜日です。
きょうはさんがつさんじゅういちにち、きんようびです。
Днес е 31. март, петък. (Букв. Днес е март 31., петък.)
¾ 42. Следлогът за упоменаване на момент или време, в което се извършва дадено
действие е に . За разлика от българския език, в който имаме различни предлози за
определяне на време – в 1. ч., в понеделник, през март, на 31. март, в японския език се
използва само частицата に.
三月に大学で日本語を勉強(べんきょう) します。
През март в университета (ще) учим японски.
三月三十一日に大学で日本語を勉強します。
На 31. март в университета (ще) учим японски.
三月三十一日十六時に大学で日本語を勉強します。
На 31. март в 16. ч. в университета (ще) учим японски.
57
¾ 43. Ако на дадена дата се извършва действие от толкова до толкова часа, частицата に
се поставя след датата, а за обозначаване на продължителността се използват следлозите
から и まで:
三月三十一日に十六時から十八時まで大学で日本語を勉強します。
На 31. март в от 16. до 18 ч. в университета (ще) учим японски.
読み物
よみもの
Четиво
今年は 2009 年です。今月は 12 月です。今日は 14 日金曜日
です。明日は土曜日です。明後日は日曜日です。月曜日に大学へ
行きます。9 時から 4 時まで日本語を勉強します。火曜日にどこ
かへ行きますか。いいえ、どこへも行きません。家で勉強します。
ラジオで音楽を聞きます。本を読みます。テレビを見ます。
一月に日本へ行きます。日本の経済を勉強します。あそこの
海では泳ぎません。日本人の子供達と公園で遊びます。すしとや
きそばと、うどんを食べます。
Упражнения:
I. Изписвайте следните йероглифи и произнасяйте на глас прочита им съгласно новите
думи в урока:
58
II. Напишете с хирагана произношението на следните изрази:
1. 今３時四十五分です。_____________________________________________
2. 私は１時から４時まで勉強します。_________________________________
3. 四時から友達の家に音楽を聞きます。_______________________________
4. 今日は 2006 年四月九日です。______________________________________
5. 日曜日に大学へ行きません。_______________________________________
6. 月曜日から金曜日まで日本語を勉強します。_________________________
7. １９９８年十一月十日です。_______________________________________
8. １時三十分 = 一時半____________________________________________
9. 大学で映画を見ます。_____________________________________________
10. パンを食べません。______________________________________________
11. 公園で友達は遊びます。__________________________________________
12. あなたは大学へ何時に行きますか。________________________________
III. Кажете на японски:
- днешната дата.
- датата на рождения Ви ден.
- рождения ден на майка Ви.
- номера на телефона си.
- номера на колата си.
- годината на създаване на Българската държава.
- 25 х 4 = 100
- 12 000 : 300 = 400
- 1986 + 1314 = 3300
- 7689 – 6578 = 1111
59

Download Report